Отдавна обмислям писането на тази статия. Сега най-после успях да събера мислите си и да намеря малко време за това. Ок Fab Dupont. Някой от вас може би са гледали негови уроци от PUREMIX. Единственият семинар, който е правил в Европа, беше през август 2015 в Париж в аудио звукозаписно студио Red Room. Имах възможността да присъствам на този двудневен курс. Беше организиран като практически курс за два дни – като първият ден беше определен за запис на песен с всички акустични инструменти, а втория ден микс и мастер. За мастер не остана много време, защото коктейла след курса му “изпи” времето 🙂 Вино и снакс… и сладки интересни приказки. Тогава Фаб сподели доста неща „извън протокола“, които бяха доста замислящи и полезни поне за мен (те са в края на статията).
Нямам желание и цел да предизвиквам излишни полемики а само да споделя какво чух, видях и разбрах.
Студиото, в което се проведе семинара беше добро поне за нашите критерии. Конзола SSL, преампи на Focusrite ISA 110 от първите модели, NEVE 1073. Фаб носеше неговите Apollo UAD и монитори Focal SM9 и не ползва мониторите на студиото. Името на студиото е Red Room. В екипа му бяха неговият партньор и човека, занимаващ се с Puremix проекта – Гиом. С тях беше и соловият изпълнител Уил Нокс, чиято песен записвахме.
Освен този в студиото, бяха донесли за семинара и малко хардуеър на Dangerous и Elysia. EQ-та и компресори. Тях Фаб ползва при запис на вокала. Всички останали инструменти бяха записани с оборудването на студиото през техните преампи и конвертори – Linx Aurora. Записваха на техни компютри с Pro Tools 8, който „никога не забивал“ …. Така каза Фаб и след 15 минути той заби 🙂
Личните си Apollo UAD и Macbook pro 15 инча използва само за смесването. Попитах го дали това е компютъра, с който работи по принцип и той потвърди. Предвид, че това се случи август 2015, моделът на лаптопа сигурно е бил Mid 2014 – 2.5 GHz Core i7 (I7-4870HQ) с 16Gb RAM.
Той даде съвет при купуване на компютър за аудио да се насочваме към втория по параметри нов Macbook Pro.
Записахме барабани, бас, китара, чело и вокали.
Всички инструменти бяха напълно акустични без семпли и добавени синтове. Смесването беше in the box 100%.
Идеята ми не е да преразказвам семинара, а да споделя някои моменти и изказвания, които ми направиха впечатление.
Студиото: напълно нормално приятно студио с конрол рум и лайв рум. Проектирани от специалист и оборудвано с техника, която доказано работи и дава добри резултати. Окабеляването беше Mogami. В студиото работеха 2 момчета, които се грижеха за всичко. Фаб сподели, че е обиколил почти всички големи студия и е нормално по някога да стават проблеми и грешки. Може би са само 1-2 местата, където всичко е безупречно. Едното е Атлантик. Това сподели по повод, че имаше някакъв брум в единия лентов микрофон на овърхеда. Около половин час момчето от студиото сменя кабели и преампи, за да го оправи. Така, че това са напълно нормални неща – да има проблем и да се потърси начин да се отстрани. Всички го приеха доста спокойно.
По време на тази непредвидена пауза Фаб разказа, че управлява комплекс от 4 студиа в Ню Йорк. Всеки месец има непредвидени разходи по минимум 500 долара – повредена техника, инвентар, (обърнете внимание) откраднати микрофони … 🙂 За елиминиране на брум Фаб сподели, че е добре да се направи заземяване като навън се забие метален прът дълбоко в земята и се отведе зeмното към него. Мислех, че само тук в България имаме такива проблеми и споделянето на тази практика ме развесели доста. За студиото мога да завърша с цитати от Фаб “Recording business is a hard business!”. И още един, който е доста по интересен макар и да не е някаква световна тайна – “Едно съвременно домашно студио е много по-мощно от най-доброто професионално студио от преди 20 години!”.
Друго изказване което е много основно и концептуално, беше за най-важните неща за едно студио. Според него на първо място са добри слушалки. (На семинара ни подариха по чифт Focal Spirit Professional, които са доста добри. Ех, подариха е силно казано, защото таксата за семинара ги включваше). Второто най-важно нещо са добрите монитори. И третото най-важно нещо е добрата стая. Според него идеална стая няма. Просто трябва да се свикне. Каза: “Ако намерите идеалната стая, ми се обадете, аз ще дойда да смесвам в нея!” 🙂
Конзолите: Както преди споделих в студиото имаше аналогова конзола SSL. В случая тя беше използвана за подложка в буквалния смисъл. От конзолата бяха използвани само индикациите. Сигналът от микрофоните беше включен в други преампи и после в конверторите. Сигналът в конзолата беше от изходите на Pro Tools като контролни индикации. Тогава стана въпрос и за стандартите в нивата. Интересно беше споменаването, че Universal Audio настройват устройствата си вместо на -18 на -16,3 db. Фаб каза, че не е получил от тях отговор на въпроса защо? Най-вероятно маркетинг. Както и дали има разлика между новите и стари Apollo интерфейси. Според него няма разлика.
Та относно конзолите Фаб сподели, че студиата където все още се ползват, почти никога не ги гасят, защото вероятността да не могат да ги пуснат повече е много голяма. Милионите компоненти в тях при пускане генерират електрически пик, който причинява изгаряне на устройства в студиото. Освен това топлината, която отделят при работа, е неприятен фактор. Така, че според него аналоговите конзоли се използват много рядко и въобще не са фактор за постигането на добър резултат при записване, а при микс още по-малко.
За мастеринг … ще цитирам едно изказване на Фаб за неговите колеги от Sterling sound (NYC) – “This guys are next door to my studio in NY. They have none one a analog a piece a shit of gear!” Аз нямам коментар. Sterling sound е едно от най-популярните студиа специализирано за мастеринг. На снимки на това студио се виждат аналогови устройства. Факт обаче, е че “In the box” се практикува все по-често и големи имена в микса и мастеринга не отричат че резултатите са добри.
Микрофоните: Набор от микрофони и активни DI боксове на Radial Engineering. Интересните микрофони, които ми направиха впечатление, бяха няколко. На томовете ползваха Josephson 22S. Кардиоиден кондензер разработен по порчъка за Steve Albini. Стар лампов Shoeps със сменяеми шпули. Използвахме го за запис на соло барабана, на китарата и после на челото. Neumann U67 – използвахме за запис на вокалите. За него Фаб сподели, че рядко се намира нормално работещ микрофон U67, но този бил ок. За Суб микрофон използвахме говорител от NS10 монтиран на ниска микрофонна стойка. Сет Coles 4038 – на само около 50-60 см – добър резултат като овърхеди. Сет AKG C414 за рум на около 2,3 метра над пода. D12 за каса. Без микрофон под соло барабанчето. Барабанистът свири с четки.
За баса пробваха лентов AEA, но в крайна сметка остана Sennheiser MD421 от новите (черен). Други “непознати” микрофони нямаше. За микрофоните Фаб сподели, че няма стандарт заради качеството. По-скоро продуцентите, отивайки в студио, са наясно какъв резултат ще постигнат с познати за тях марки и модели. Това е наложило студиата да имат точно тези микрофони. Не защото са по-добри от другите, а защото са стандарт наложен от клиентите. Няма никаква гаранция, че един микрофон на много по-ниска стойност, няма да пасне по-добре. Използването на DI въобще не беше споменато. Имаше въпрос защо спикъра от NS10 се включва в DI, но така и не стана ясно 🙂 Използват се задължително при всички случаи, когато се записват инструменти и такива пасивни източници.
Записът: Записът протече много бързо и точно. В началото в лайв рума всички слушахме изпълнението на песента от всички музиканти. Басистът, барабанистът и чело изпълнителят бяха французи. Уил Нокс беше автор на песента и той я беше подготвил за записа перфектно. С фингър стайл свирене и пеене той го направи много пъти докато барабанистът смени соло барабана с друг. Избрахме по-подходящия за случая. Същото стана и с бас китарата. Имаше Fender Jazz Bass и Fender Precision. Начинът да изберем между тях беше при изсвирване с двата. Jazz Bass пасваше на песента много по-добре. Записаха заедно барабани и бас. Двамата музиканти бяха заедно в лайв рума. Комбото на баса (Roland bass cube 60) беше в коридора с микрофон, а освен него баса беше записан и с DI.
Музикантите бяха перфектни. По време на песента Фаб предложи на барабаниста да промени малко това, което свиреше на втория куплет. След две –три проби барабаниста забрави за промяната. След което последва констатация-изказване на Фаб за разликата в нивото на музикантите в Ню Йорк и тези в Париж. Той каза, че тези в щатите никога не грешат. Казваш им веднъж и край. Като машини. 🙂 Венага си прехвърлих сравнението на другаде 🙂 вероятно вече се досетихте … През цялото време докато записваха баса и барабаните Уил Нокс им пееше от контрол рума в реално време и същевременно свиреше китарата. Не сбърка нито веднъж.
След бас и барабани той записа и китарата. Тя беше акустична реплика на Gibson ES125. Godin 5-th Avenue Kingpin с един нек адаптер. Записахме я на 3 канала. Акустично с насочения лампов кондензаторен Schoeps, и един през същото комбо, което записа баса след DI. Третият канал беше DI. Уил толкова добре знаеше песента, че я записа с 3-4 изсвирвания.
Песента много наподобява Shape of my heart на Sting. Това го вмятам само, за да се добие представа какво настроение се е търсило при записа.
След китарата записахме челото. Музикантът изсвири няколко гласа, което придаде доста обем и направи песента много по-продуцирана. Челото се усети като квартет в песента. Особеното при записа на челото беше, че освен с микрофон и DI, записваха през комбо усилвателя.
Накрая запис на вокали. Имаше и лампов Telefunken AR51, но не го пробваха. Изборът остана на Neumann U67. Имаше лек проблем със С-то. Експерименти доведоха до изпяване от почти 50-60см. Пробваха да завъртят микрофона под лек ъгъл, но без особен успех. Интересна техника, която не изпробваха, е слагането пред микрофона на един молив примерно на около 3-4 см. По този начин въздушната струя се разделя и тези проблемни С-та омекват. Важно правило, което Фаб сподели е, че поп филтъра е важно да бъде монтиран на друга стойка за микрофон, а не на тази на която е микрофона, който се записва. При записа на бековете излезе и друго важно правило, че бековете трябва да се записват минимум по 3 и повече пъти. Само един или два дубъла са риск, и може да направят фазови проблеми на основния вокал. Вокалът го записа през EQ и компресор на Dangerous.
Без излишно суетене .. кой микрофон в кой преамп влиза. С какъв кабел е включен микрофона. Или малко шум в баса. За един ден записахме всичко и спазихме едно от максимите на Фаб : като натисне плей преди микса да тръгне нещо хубаво 🙂
Миксът: Миксът беше лесен и нищо особено не се случи с малки изключения. Подреждане по групи и цветове. Подготвяне на нива. Най-важното правило, което Фаб сподели е, че когато правим микс е като да подреждаме пъзел. Търсим ефекта, който най-пасва на инструмента или гласа, но не самостоятелно, а заедно с всички инструменти. Така примерно на китарата след като вече беше направил баса и барабаните сложи LA2 UAD2. Самостоятелно китарата звучеше с него много добре. После пробва с компресора на Pro Tools. Китарата сама не звучеше толкова добре, но в микса осезаемо оформи по-добра картина.
Друг интересен факт беше важността, с която се отнася към имената на файловете и това, че трябва да се сейват регулярно. Понеже в неговите студия работят няколко микс инженера когато някой седне и пипа нещо по проект задължително преди да стане е важно да го сейва с име описващо какво е правено и кой го е правил. Поради пропуск и неспазване на това изискване каза, че е уволнил някого….
При микса използва предимно UAD плъгини, Oxford, нейтив плъгините на Pro Tools. Почисти шума с Izotope. Такива неща общо взето. На баса на трака записан с микрофон сложи симулация на усилвател за бас на UAD – Bass Amp Room. На мастера не сложи лимитер. Като цяло нивата на записаните канали беше към -18. Каза: “Low levels are good, high levels are not good” 🙂 Сподели, че при микс на поп музика може да се сложат лимитери на всеки канал. На вокала използва 2 De-ess плъгина заедно.
Силата, с която смесва е достатъчна да изпълни стаята, но не прекалено силно. След оформяне на грубият микс слушахме и с тихо ниво. После дооправяне на някои дребни детайли. Подмяна на реврб с друг. Слушане отново. Готов микс. Натурален и естествен. Без 1000 плъгина на каналите и без дребнаво детайлизиране – тук е малко силно, там е малко тихо. Да … наистина правят се такива автоматизации, където компресорите не са достатъчни. Освен това в началото на песента силата на някои канаки е по-ниска и когато започне припева се увеличават. Но това е въпрос на продуциране на песента.
Преди началото на най-интересната част и след края на микса спонтанно попитах: “ Излиза, че микса е супер забавен и лесен стига да вкараш качествени сорсове!” Отговорът типично в негов стил беше: „Exactly!!!“
И тук дойте най-интересната и важна част от семинара. Rooftop party. Така беше обявено. Нямаше roof, но имаше party! И както са казали: “In vino veritas!” Извадиха виното и започнаха интересни въпроси и още по-интересни отговори. Някой от участниците попита за мнение относно аналоговия хардуеър в студиото. Имаше 1176, LA2, някакви бутикови EQ-та и компресори. Все хубави неща 🙂 Фаб ги разгледа и започна да ги изрежда …. Посочи някакво EQ и каза … “You don’t need this!”, посочи следващото и каза същото. За другото каза – “The plugin is better than this!”, … и така ги нареди почти всички. Нямаше някакви хвалби кое е по-добро и незаменимо. И как аналоговите устройства са ключът към “съвършения” микс и не можем без тях. Нищо подобно.
По-скоро ключът е в качествените преампи и най-вече подходящите за конкретния случай. Понякога със скъп преамп, който не е подходящ, звукът е кофти. Но пасне ли преампа … става фантастично. Докато с обикновен преамп от нисък клас няма никакви изненади. Той звучи … както си звучи. От друга страна разнообразието от микрофони и възможността да пробваш няколко различни варианта позволява да се избере най-добрия за случая. Възможно е с най-евтиния микрофон от колекцията да се постигне най-добрият резултат. Затова е добре да има повече възможности за избор на микрофони и преампи.
И тук идва интересното изказване на Фаб: “The good instruments, always deserved!”. Мисля, че всеки ще се съгласи с това. Макар че добър инструмент в ръцете на неправилния “музикант” е лош инструмент! Така че аналоговите митове и легенди за това как не може да стане сауд без еди кои си компресори, eq-та, микрофони за по над 5000$, лентов магнетофон и конзола ….. просто не са много верни. Извинения, оправдания… Чували сме записи, направени с такива устройства, които не звучат подобаващо. Чували сме и записи направени с далеч по-оскъдни възможности, които са станали и продължават да бъдат хитове. Истината за техниката се крие зад това кой как я ползва. Обобщено обаче, ако се запише качествено с подходящите микрофони през хубави преампи и през класни конвертори няма причина да си мислим, че записът ни е лишен от потенциални възможности в саунда. Ако имаме и един-два компресора да оформим звука и запишем с тях …. Перфектно.
Вижте също: Какво точно би трябвало да означава музикален продуцент в наши дни