Всеки иска записът му да звучи страхотно. И желанието това да се случи и да постигнем “огромен обем”, много от нас следват пътя на добавяне на все повече и повече звук. Когато сме в звукозаписно студио и нещата звучат толкова добре ни се иска да добавим още няколко писти. Ако две китари звучат обемно, четири би трябвало да направят звука още по-голям нали?
Въпреки че в това има смисъл, резултатите могат да са парадоксални. Често това, което постигаме чрез добавяне на повече писти към записа не само, че не го прави “по-голям” а напротив.
Как работи това? Ето няколко примерни ситуации, при които можете да отстраните някои елементи от записа. Така може да постигнете по-добри резултати и така желаният страхотен и обемен звук.
-
Фази. (обърнете внимание, че превода на тази дума означава прекратяване)
Ако сте прекарали известно време в аудио звукозаписно студио, вероятно сте чули да се споменава за проблемите с фазите. Този проблем възниква, когато два или повече подобни източника на звук се приемат от микрофона и съответно от говорителите с леко разминаване във времето. В случая лекото закъснение е толкова малко, че звукът не се чува като закъснял а вместо това става като изтъняване от честотен филтър.
Да кажем примерно, че имате удар на бас барабан (каса), който звучи плътно и хубаво сам за себе си. Но му липсва енергията на високите честоти. Един от най-лесните начини за решаване на този проблем би бил да се добави семплиран подобен звук, който съдържа необходимото. Двата звука самостоятелно може да звучат страхотно. Но заедно може да звучат “тънко” и слабо.
Това се случва когато двата звука са с различни фази един спрямо друг. За да се елиминира проблема е необходимо да се обърне поляритета на един от звуците или да се изравнят ръчно транзиентите. Поляритет е в каква посока тръгва синусоидата на звука. Ако едната тръгва нагоре а другата надолу – тогава са с обърнати фази. Когато сменим поляритет и двата звука тръгнат в една посока тогава звукът, който стига до говорителите е по-силен. Говорителите приемат и “изпълняват” усилените електрически трептения на синусоидата на звука, който им подаваме. Ако им подадем два абсолютно еднакви звука с различен поляритет физически, това което ще се чуе ще бъде равно на 0. На практика няма да чуем никакъв звук защото едната вълна “казва” на говорителя да се задвижи напред с определена сила и брой вибрации в секунда а другата му казва абсолютно същото на в обратна посока. И той “изпълнява” J
Така, че представете си песен записана на 60-70 трака. Всеки източник на звук казва по нещо на говорителите и те трябва да възпроизведат всичко. И то както на нас ни се иска. Да се чуе всичко и то да е добре. Шанса да съвпаднат синусоидите на звуковите вълни в ниските честоти е много по-голям защото честотата на трептенията са с по-широка амплитуда. Нали 30 херца означава, че имаме 30 трептения в секунда. При високите честоти няма особено голям проблем защото дори и при 500 херца шанса да “съвпаднат” честотно и да са с обратен поляритет и много по-малък. Така, че основните проблеми са точно там, където очакваме да постигнем обемен и “дебел” звук. Поради това ако две китари ви се струват недостатъчни, помислете пак.
И ако все още искате “смазващ” китарен саунд, използвайте друг усилвател, китара. Нещо, което ще направи звуковата вълна различна за да се намали шанса за проблем с фазите.
И макар да може при микса да се коригира до известна степен, най-добрият начин за решаване на тези проблеми си остава редуциране на броят на дублираните аудио канали.
-
Маскиране. (Припокриване)
Докато фазовите проблеми идват най-често от дублиране на инструменти, то припокриването е причинено от инструменти и източници на звук, които са в подобен честотен спектър. Примерно соло вокалът може да звучи страхотно самостоятелно. Но когато добавите останалите инструменти той губи яснота и присъствие.
Проблемът идва от това, че прекалено много звуци заемат подобен честотен диапазон. И макар и да може да се коригират честотно с еквалайзер, по доброто решение е да се махнат канали с подобно звучене в близък звуков диапазон.
По-добре е вместо да имате “мътен” звук съставен от много писти, които звучат супер самостоятелно, да направите супер звук от минимално достатъчните писти.
В крайна сметка на никого не му пука колко писти сте записали. Ако не звучи добре, той просто не звучи.
-
Динамика
Който е казал: “Не може да има светлина без мрак”, най вероятно не е имал предвид музикалната продукция. Но контекста на тази мисъл тук пасва добре.
Казано по-просто ако всички части на вашата песен са “големи” силни, тя ще престане да звучи “голяма” и силна а ще звучи малко, тихо и тънко.
Защо? Защото за да може нещо да звучи голямо, трябва да има разлика и контраст между силно и слабо. По някога изключването на няколко инструмента в куплетите върши чудесна работа в тази насока. Това прави следващата част да звучи “голяма” и силна. Може да ви се струва че това води до снижаване на нивото на енергия на песента, но когато се включат всички инструменти ще усетите всъщност колко по-енергична звучи песента като цяло.
С неограничените възможности на дигиталната техника е възможно всичко да се постигне. Относително всичко J Но понякога е добре да се върнем назад и да се запитаме дали е необходимо всичко това. Имаме ли нужда от шест семпъла на барабан за да правим един наистина добър звук само с един микрофон.
Следващият път когато решите да добавите поредният дубъл на китара или синтезатор се запитайте дали това ще подобри песента или ще отвлече вниманието на слушателя от основното, което вече е записано. Може би ще се изненадате когато откриете, че по-често да не оставите определен трак ще има положителен ефект за песента от колкото когато го оставите и той звучи заедно със всички останали. Всички слушаме музиката като съвкупно цяло. Ако прекалено много елементи ни разсейват пропускаме да вникнем в емоцията на песента. А нали всъщност тя е родена и съществува от тази емоция? Ако не успеем да “съберем” и да представим компактно и изчистено същността на идеята рискуваме да преминем покрай слушате